Промяната започва с приемане: парадоксът на истинската трансформация

Промяната е желана цел за мнозина. Често клиентите в терапията идват с конкретни намерения – да се справят с тревожността, да спрат да отлагат важни задачи, или да започнат да изразяват мнението си по-уверено. Но какво, ако пътят към промяната не минава през строг контрол и самоусъвършенстване? Гещалт терапията предлага различен подход, който можем да обясним с парадоксалната теория на промяната на Арнолд Бейсър.

Какво е парадоксалната теория на промяната?

Теорията гласи, че истинската промяна настъпва, когато приемем себе си такива, каквито сме в момента, вместо да се опитваме насилствено да станем нещо, което не сме. На пръв поглед звучи странно – обичайно вярваме, че за да се променим, трябва да отхвърлим част от себе си и да се борим с нея. Но този подход често води до вътрешно съпротивление и застой.

Теорията на Бейсър предлага следното: колкото повече се приемаме в настоящето, толкова по-малко съпротивление срещаме към собственото си развитие. Промяната идва, когато спрем да се стремим към нея и просто сме автентични, приемащи различните части от себе си. 

Как изглежда парадоксалната промяна в практиката?

Представете си човек, който започва психотерапия с желание да стане по-малко нервен в социални ситуации. Той бе опитвал различни техники – от дълбоки дихателни упражнения до визуализации на увереност – но всеки опит да контролира тревожността, го водеше до още по-голямо напрежение.

Как работи психотерапията в този случай?

Терапевтът вместо да учи клиента, как да стане по-уверен, започва да изследва какво се крие зад този симптом. Например, социалната тревожност може да се окаже дълбок неосъзнаван страх от отхвърляне и всъщност да отразява дълбокото му желание за приемане и принадлежност.  Когато човек си позволи да погледне на тази емоция с приемане и състрадание, да я преживява без да я отблъсква, напрежението постепенно ще започне да намалява.

Защо приемането води до промяна?

Когато признаем и приемем всяка част от себе си, дори и онези, които ни притесняват или смущават, ние преставаме да влагаме енергия в борба със себе си. Това ни освобождава, защото сме честни със себе си, а честността е в основата на вътрешния мир. Този мир ни позволява да наблюдаваме себе си и своя опит с любопитство, а не с осъждане.

Когато сме в хармония с това, което сме днес, отваряме вратата към това, което можем да станем утре. Това не означава, че трябва да се примиряваме с всичко. Напротив, когато спрем да насилваме себе си, имаме шанса да правим осъзнати избори за живота си, ръководени от вътрешния си свят, а не от външни очаквания или страхове.